Renwhqb

Московско училище за живопис, скулптура и архитектура (МУЖВЗ)
Московское училище живописи, ваяния и зодчества
Фасадата на училището на ул. „Мясницка“ 21
Основаване	1830 г.
Местоположение	Москва, Русия
Московско училище за живопис, скулптура и архитектура (МУЖВЗ) в Общомедия

Московското училище за живопис, скулптура и архитектура (МУЖВЗ) (Московское училище живописи, ваяния и зодчества) е първото художествено учебно заведение в Москва, едно от водещите в дореволюционна Русия. Съществува от 1865 до 1918 години и води началото си от творческия клуб „Клас по натура“ (Натурный класс).^[1] Със създаването си то дава систематизирано художествено образование на випускниците си и е свързано с движението за свободно, чуждо на академичните традиции, възпитание.^[2]

1830 – 1865[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е създаден от любители художници и професионални живописци през 1830 г. – Егор Маковски, Александър Ястребилов, Фьодор Кинел (Фридрих Кюнел) и др. Те събират пари помежду си и в началото се събират и рисуват в частни квартири. Постепенно към тях се присъединяват още художници – братята Алексей и Василий Доброволски, скулпторът Иван Витали, заедно с всичките си ученици. След първата обща изложба на членовете му, клубът получава официален статут. По-късно, след отпуснатата от Кремълското архитектурно училище субсидия в размер на 2000 рубли, класът започва да се посещава и от неговите ученици.^[3]

Като продължение на клуба е организирано художествено общество, с чиито средства е създадено учебно заведение с ново име – „Публичен художествен клас“. Първият му директор, бившият декабрист и генерал от Наполеоновите войни Михаил Орлов, мечтае да превърне класа в общодостъпна художествена академия.^[1] Московчани имат желание да създадат собствено държавно художествено учебно заведение, по подобие на Петербургската художествена академия. Идеята е поддържана не само от художници, но и от видни обществени дейци като княз Голицин и други.^[4]

Егор Маковски

Василий Доброволски

Василий Тропинин

Василий Перов

През 1834 г. училището се помещава в сграда на ул. „Большая Никитская“.^[2] За първи преподаватели са избрани братята Доброволски и И.Т. Дурнов.^[3] През 1833 – 1834 г. художественият клас наброява 65 ученика. Орлов успява да привлече като преподаватели едни от най-добрите московски художници, в т.ч. и Василий Тропинин.^[1] През 1839 г., заради успеха на новото училище, преподавателите в него са удостоени от Петербургската художествена академия със званието академици.^[3]

През 1843 г. учебното заведение е преобразувано в „Училище по живопис и скулптура“ при Московското художествено общество. От 1844 получава собствена сграда на ул. „Мясницка“ №21.^[1] С течение на времето училището все повече разширява дейността си и от 1857 г. са въведени, освен художествените, и общообразователни предмети. Творбите на учениците се изпращат за разглеждане в Художествената академия в Петербург и често получават сребърни медали, а по-късно авторите им са удостоени със званието „некласен художник“ или „учител по рисуване“. През 1860 г. училището получава правото само да награждава учениците си и при завършването им да им дава съответстващите на способностите и постиженията им звания.^[3]

1865 – 1918[редактиране | редактиране на кода]

През 1865 г. към него е присъединено Архитектурното училище и учебното заведение е преименувано в Московско училище по живопис, скулптура и архитектура. Правата на неговите випускници са приравнени с тези в Петербургската художествена академия. Наред с другите съсловия, в училището са приемани и крепостни селяни.^[1][2] В съответствие с новите преобразувания държавната субсидия за учебното заведение е увеличена.^[3]

Училището достига своя разцвет през 1970-те, когато Василий Перов става преподавател в него и способства за сближаването на учениците с передвижниците. При него учи поредица от, станали по-късно известни, ученици, част от които стават членове на Обществото на передвижниците. Такива са Михаил Нестеров, Абрам Архипов, Сергей Коровин и други. Пейзажният клас се води от Алексей Саврасов, който запалва у младежите интереса към националния пейзаж. Под негово ръководство учи и Исак Левитан, един от водещите пейзажисти на Русия.^[1]

От 1878 г. се провеждат ежегодни изложби на работите на учениците и нерядко част от тях са закупувани от Павел Третяков и други колекционери. В средата на 1890-те като преподаватели в него работят такива изтъкнати художници като Валентин Серов и Сергей Коровин. Училището се развива с малка поддръжка от държавната хазна, но въпреки това постига блестящи резултати и достига нивото на Петербургската художествена академия.^[1]

През 1896 г. е утвърден нов устав на училището, според който то се състои от три факултета – живопис, скулптура и архитектура. Курсът за обучение на живописци и скулптори е 8 години, а на архитектите – 10. Випускниците на архитектурния факултет получават званието художник-архитект.^[2] По силата на същия устав служещите в него имат право на пенсия, а при встъпване на държавна служба на дипломираните ученици се признава завършено 12-класно обучение.^[3] Все още Петербургската академия е куратор на училището, но неговата дейност има по-демократична ориентация, благодарение на такива преподаватели като Алексей Саврасов, Исак Левитан, Василий Поленов, Сергей Малютин, Валентин Серов, Константин Коровин.^[2]

В края на 19 век МУЖВЗ става сериозен конкурент на Петербургската художествена академия и все повече се превръща във втория важен център за подготовка на художници, скулптори и архитекти. Московското училище води дълга борба за придобиване на статут на висша художествена академия, наравно с тази в Санкт Петербург. По ниво на подготовка на випускниците то практически е висше учевно заведение, но царското правителство така и не му предоставя такива права. Ситуацията принуждава много от учениците да преминат отново последните курсове в Академията, за да получат диплом за специалисти с висше образование.^[5]

През 1898 г. МУЖВЗ е признато за висше учебно заведение. Направен е нов учебен план, на базата на който държавната субсидия е увеличена на 92 000 рубли ежегодно и 13 200 рубли еднократно.^[3] Доста нововъведения са направени преди същите да се приемат в Петербургската художествена академия. Обучението е разделено на два курса – общообразователен и художествен, които вървят последователно, а не успоредно, както дотогава. Освен това разпространение получава битовият жанр и се утвърждава реалистическото направление в изкуството. Училището изиграва определяща роля във формирането на Московската живописна школа.^[1]

До 1915 г. училището е в ресора на Министерството на търговията и промишлеността. През 1918 г., непосредствено след революцията, МУЖВЗ е преобразувано в Свободни държавни учебно-художествени ателиета, които след това са реорганизирани многократно. Впоследствие учебното заведение е разделено на две – Московски художествен институт „Василий Суриков“ и Московски архитектурен институт.^[1][2]

Преподаватели[редактиране | редактиране на кода]

Василий Поленов

Исак Левитан

Владимир Маковски

Сергей Малютин

Александър Камински

Някои випускници[редактиране | редактиране на кода]

• Преподаватели
• 

  Валентин Серов

• 

  Иларион Иванов-Шиц

• 

  Сергей Иванов

• 

  Александър Померанцев

• 

  Иван Рерберг

• 

  Иларион Прянишников

• 

  Аполон Мокрицки

• 

  Алексей Саврасов

• 

  Сергей Зарянко

• 

  Сергей Салавьов

• 

  Алексей Степанов

• 

  Евграф Сорокин

Източници[редактиране | редактиране на кода]